Руски прес-рилийз
August 22, 2009
Руската действителност никога не е спирала да ме изумява! От Илюшин Файненс (лизингова компания, но образецът си е изцяло руски) са обявили, че са в процес на договаряне на 10 товарни Ил-96-400Т за…Великобритания! Никой незнае какво точно имат предвид, но е явно, че хората си живеят в годините от преди перестройката, което личи дори само от твърдението, че продават самолети на Великобритания, а не на някоя авиокомпания.
Имам усещането, че тия изявления някой ги пише на сутринта след тежки банкети. Миналата година се понесоха слухове, че Icelandiar щели да купуват Sukhoi Superjet!? Ако не се лъжа данните пак бяха на Илюшин Файненс, като потенциален участник в схемата за финансирането. Сега се питам – какво може да накара исландския превозвач да вземе 20 екземпляра от този регионален самолет, все още преминаващ тестова фаза, без доказани експлоатационни характеристики и с много, ама много съмнителен двигател, измислен от джойнт-венчъра PowerJet между руската НПО Сатурн и френската Snecma (производител на редица популярни авио-двигатели, между които и CFM56, задвижващ почти всички Boeing 737 и голяма част от моделното семейство А320, партнирайки си с General Electric).
Всъщност почти всяка година от Изток идват подобни изявления. Никога няма да забравя култовите гръмки изказвания на разни шефове на Туполев, че видите ли, българските авиокомпании Ер София (карго) и BH Air (пътническа чартърна) ще вземат общо 4 броя Туполев Ту-214. Тази позиция от края на 2002г въпреки абсурдността си бе приета като новина от някои медии, в това число уважавани авио-списания от Великобртиания, които я публикуваха без да му мислят.
Та това поставя въпроса колко може да се вярва на разни прес-рилийзи и изказвания на директори, които нямат представа от пазарна икономика, но са отлично подготвени, както се казва по нашенски, “да въртят едни пари”. Не че на Запад CEO-тата не боравят успешно с понятия като “Memorandum of Understanding” (MoU), смесвайки ги умело с “orders” и “options” до такава степен, че понякога трудно се разбира дали “поръчката” за Х нови Ербъси е всъщност поръчка, запазване на слот в завода или просто изразяване на добри намерения, които може да си останат в сферата на добрите пожелания. Разликата е, че въпреки тези PR-инструменти, самолети се продават и до преди кризата обемите достигаха над 300 машини годишно от Сиатъл и още толкова от Хамбург/Тулуза.
